argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
14 ene 2014, 23:18

Зъбо-сърдечно 

  Poesía
639 0 7

Каква ти логика!

Сред трелите на пойни птички 
расте до цветето в гората и отровна гъба...
Едно сърце ми даде Бог,

едно сърце за всички,
а ме закичи с тридесет и няколко си зъба...

По моему, една съвсем ненужна придобивка,
или пък нечия прищявка модна, просто за разкош -
щом тези конски атрибути не блестят в усмивка,
а мъката гнезди на тясно в гръдния ми кош...

Бил, казват, съвършен Творецът - трънки и глогинки...
Едно подобие на шарж от светлосенки сиви,
понякога се зъби само от моментни снимки -
за яд на другите - я вижте колко сме щастливи...

Еднакво някой ден, обаче, езици ще изплезим,
сломени много ясно от сърдечния недостиг.
Дали с коронки златни, или евтини протези -
ще ни подхлъзне Тя, като пиян моряк на мостик...

След пòказния траур времето ще ни загърби,
и няма "злият" зъболекар Там да ни тормози -
та кой на снимката ще види имал ли съм зъби,
когато моят лик осъмне в свитък некролози.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изцяло в твой стил, Мите....
  • Поредния стих с привкус на смърт. Понаучили са те на римите твоите поетеси, обаче липсва най-важното - талантът. Просто душата ти е празна, Поете, няма какво да кажеш. Това не се учи, нито може някой да ти го даде. Имаш остър човешки недостиг вътре в теб. Жал ми е за теб и свитата ти от съжалителки на печалния ти поетичен образ. Амин!
  • Ей Човек, свалям ти шапка, нищо, че си нямам! Браво!!!...И ЗА МНОГО ГОДИНИ!
  • ...винаги съм казвал, че И да се чете поезия - също е изкуство...
  • На вас, мъжете, все не ви достига... шегувам се, разбира се!
  • Ти ме започна, Краси ме довърши
    Натъпкал си изкусно тъжните нотки зад нахилените зъбоци.
  • А представи си - 32 сърца и един зъб?! Ммм?
    Хубав шарж си спретнал!
Propuestas
: ??:??