На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!

На теб мълча, разбираш ме навярно?
И ехото ми казва „престани“!
Да си крещим без думи е кошмарно!
Да си оставим тишината настрани?

На теб мълча, не ме ли чуваш?
Не искам тишина между стени!
Аз искам в думите да плуваш!
Аз искам да летиш и да си Ти!

Автор: Емилиан Примов