Може би си там, сред звездите,   

запретнал ръкави за сенокос.      

С развята от вятъра риза,              

тревата пада при всеки откос.    

После чистиш потното чело    

и ме поглеждаш с топли очи.       

Прашният път ни води към село   

и мъдро ме учиш, както преди.     

Не се плаши, да разпериш криле!    

Не е трудно, леко да полетиш!    

Влагай във всичко, душа и сърце,   

щом е с любов, добро ще градиш!     

Не се отказвай, а високо лети!         

Не се страхувай, ако пропадаш,          

до теб съм, душата ми те крепи  

и ръцете ти, които протягаш!     

Чувам косата. Пори звездите,    

а е вечер… не е сенокос…           

Две сълзи се спряха в очите…    

татко бе дошъл при мен тази нощ…      

29.12.2019

Автор - Скитница

Прочит - Ангелина Стойчева