Тук си и те няма

Тук си и те няма

Очите... в тях тревога се чете,
изгубваш се, а тук си и те има
мъгла заграбва свидни мигове,
чезнещ спомен, дата и година.
Покрива паяжина сякаш че краде
отнема на частици преживяно
и губят се - било ли е или не е?
Въпроси, ту ги има, ту ги няма...
И миг след миг, тъй неусетно е,
заграбва от живот и преживяно
и нищо не е същото, боли, боде
и по-дълбоко се забива, има яма.
И падаш в дупка, миг вдигаш се
поемаш дъх, но дълго задушава
и празнота завзема, бездна е
тя алчно завладява, пресушава.
И ровиш се и търсиш думите,
а те ти бягат, а това вбесява
Безпомощност в очите се чете
безпътица, че тук си и те няма...

17.08.2025
Анета Саманлиева - Етчи