ЖИВЯЛО НЯКОГА...
Живяло някога момиче... огън пали,
на пролетта дете и бурите... живот му дали.
Но не човек, а цвете с дух към обичта разлистен,
Невинен плод... далеч от похотта... пречистен. ...
Тъкмо те намерих... и казах стига вече,
но оказа се, че пак отново тръгвам надалече.
Душата ми крещи, не спира.
Сърцето мир и радост не намира.
Сънища, копнежи, болки, тайни, ...
