Agamemnon (Валентин Николов)
2 0
Apr 7, 2008, 4:10 PM

Живяло Някога 

  Poetry » Love
744 0 6
 

ЖИВЯЛО НЯКОГА...

 

Живяло някога момиче... огън пали,

на пролетта дете и бурите... живот му дали.

Но не човек, а цвете с дух към обичта разлистен,

Невинен плод... далеч от похотта... пречистен.

И не сърце, а струна нежна... полъх свири...

Дъхът на ветровете... ярост в две очи стопили.

Илюзия или мираж, но как в душата цяла,

бе толкоз страст и топлина събрала?

 

Живяло някога момиче... стихия преродена.

Не бил готов за нея свят... душа от жлъч пленена.

Но не затвор гранит, зандан от хорска злоба,

във клетка птица... любовта... загърнал в черна роба.

Стои момичето сред прах и пясък... ветровете,

от болка, самота и страх... безкръвно сини са нозете.

Разперило ръце пред слънцето... сълза се стича...

... а просто искаше добро сърце до болка да обича...

© Валентин Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??