alenaroza (Анна)

Очи 🇧🇬

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.

alenaroza

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-09-25T17:17:15+03:00 1.3K 1

Без заглавие 🇧🇬

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...

alenaroza

Essays » Personal

2010-07-13T15:45:17+03:00 1.4K 1

Светлината 🇧🇬

Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...

alenaroza

Essays

2010-07-11T20:21:48+03:00 1.3K

Любовта му 🇧🇬

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.
Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и
ронят се сълзи по мойто крехко тяло.
Не виждам никого пред мен и сякаш
времето се слива в нощ и ден. ...

alenaroza

Essays » Love

2010-07-09T19:45:27+03:00 2.2K 2

Цвете 🇧🇬

Цвете нежно, цвете
мило, как в ръката
ми се е свило.
Може да си снежнобяло,
може да ухаеш пак. И ...

alenaroza

Poetry » Landscape

2010-07-08T12:01:14+03:00 1.2K 1