Jul 9, 2010, 7:45 PM

Любовта му

  Essays » Love
2.2K 0 2

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.

Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и

ронят се сълзи по мойто крехко тяло.

Не виждам никого пред мен и сякаш

времето се слива в нощ и ден.

Сърцето скръбно, то гори, че Любовта Му

към мен я няма, тя се изпари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много,окуражаващо Франсоа,честно да ви кажа ме разсмяхте.
  • Много си млада, ще имаш други шансове, така че по-весело! Поздрав!

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...