alenaroza (Анна)
5 22
Jul 9, 2010, 7:45 PM

Любовта му 

  Essays » Love
1887 0 2

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.

Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и

ронят се сълзи по мойто крехко тяло.

Не виждам никого пред мен и сякаш

времето се слива в нощ и ден.

Сърцето скръбно, то гори, че Любовта Му

към мен я няма, тя се изпари...

© Анна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много,окуражаващо Франсоа,честно да ви кажа ме разсмяхте.
  • Много си млада, ще имаш други шансове, така че по-весело! Поздрав!
Random works
: ??:??