Амброзия89 (Николета Кателиева)

Невъзможно! 🇧🇬

Времето лекувало, нали?
За пет години всичко щяло да отмине.
Как искам да не бях те срещала преди,
как искам да не бях се влюбвала тогава.
От тез окови да можех да се отърва, ...

Амброзия89

Poetry » Love

2017-11-30T14:01:28+02:00 698

"Всеки си има свое море" 🇧🇬

Случайно да ви се пише история, да искате да да прочетете за едно море. Сърцето ми е море, очите ми винаги търсят бряг или просто гледат хоризонта. Обичам морето и нямам в предвид ходенето на плаж, а морето. Обичам, когато съм тъжна, може би дори носталгична да отида и да гледам морето, да погледам ...

Амброзия89

Essays » Love

2017-07-28T17:52:25+03:00 1.7K 1

Неговите очи 🇧🇬

Погледах във очите ти
и сякаш слънцето изгря.
Погледах във очите ти
и се загубих, като във гора.
Очите си за миг затворих, ...

Амброзия89

Poetry » Love

2016-02-22T17:33:15+02:00 1K 1

Писането като опиянение 🇧🇬

Седнала отново във креслото,
пишеща, от думите опиянена.
Ред, след ред така дълбоко
създава се едно творение.
Стихът готов е, вече е завършен. ...

Амброзия89

Poetry

2016-02-13T19:40:17+02:00 891