Feb 22, 2016, 5:33 PM

Неговите очи

  Poetry » Love
1K 0 1

Погледах във очите ти

и сякаш слънцето изгря.

Погледах във очите ти

и се загубих, като във гора.

 

Очите си за миг затворих,

и пред мен стоеше ти.

Искаше ми се да проговориш,

но остана пак безмълвен ти.

 

                                 Н.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Кателиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • По-добре сам от колкото добре придружен! Добър опит! Действай, Амброзия! Пробвай, твори, експериментирай! Цял живот е пред теб!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...