Ekaterina7 (Екатерина Караджова)

Мое щастие 🇧🇬

Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...

Ekaterina7

Prose » Others

2010-12-30T07:58:34+02:00 798

Какво направих? 🇧🇬

Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...

Ekaterina7

Prose » Letters

2010-07-11T11:03:28+03:00 1.1K 2

Зад картините 🇧🇬

Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови. ...

Ekaterina7

Poetry » Other

2010-07-02T15:47:13+03:00 820 3

Когато адът се стовари над главата ми 🇧🇬

Когато адът се стовари над главата ми...
Бях поставена пред дилема. Трябваше да взема най-важното решение в живота си, а нямах идея какво да правя. Нямах право на съвет от когото и да било, защото тогава изборът нямаше да бъде мой. Трудно е да мислиш, когато пистолетът е опрян в главата ти... имаш п ...

Ekaterina7

Prose

2010-06-30T21:58:24+03:00 739