Зад картините
Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови.
Срещах много съдби, рисувайки своите картини.
Някои от тях рисувах с часове, а други с години,
и всеки щрих по тях бе нечий хубав спомен,
или пък болезнен, дълбоко в съзнанието заровен.
Крадях мигове и запълвах с тях празните платна,
крадях, защото не знаех как да опиша своята съдба.
Неусетно зад картините започнах да се крия,
с надежда, че в тях нови пътища ще преоткрия.
А сега покарай мен се сипят разпилените листи,
все така празни, снежно бели, чисти.
Сякаш тайничко зад гърба ми се смеят
за туй, че още в чужди спомени живея.
© Екатерина Караджова All rights reserved.
