Evichka (Еви Иванова)

Тя 🇧🇬

Тъмна стая, стичащи се дъждовни капки по стъклото, а в ъгъла на леглото се е сгушила ТЯ! Самотата беше обгърнала всяко кътче в нея. Остана само надеждата.
Скрита на най–тайното място – тя напомняше, че и за нея има любов и за нея има човек, до който да се буди и заспива, някой, който да я обича исти ...

Evichka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-10-29T13:43:36+02:00 826

Спомен 🇧🇬

Вървя по улицата и се взирам в мрака. Тъмнината бавно ме обгръща, когато отминавайки поредната улична лампа, отново откривам пред себе си нищото. А то е толкова потайно, също както теб. Неизвестността ме убива бавно, опитвам се да преодолея страховете си, но и това е много трудно. И така все направо ...

Evichka

Prose » Letters

2009-10-22T22:17:01+03:00 866

Една тъжна история 🇧🇬

Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...

Evichka

Prose » Short stories

2009-10-21T23:40:35+03:00 859 1