Short stories

15 results

Снимката 🇧🇬

Малкият проплака в съня си, обърна се на другата страна и отново заспа. Жана, стресната от детския плач, се надигна сънена от леглото. Тишината я успокои и тя си помисли, че само така й се е сторило. Отпусна се отново в сладостно предусещане за сън, като едва забележимо се усмихна.
Ръката й по навик ...
97

Сенки от дементния дом 🇧🇬

СЕНКИ ОТ ДЕМЕНТНИЯ ДОМ
Ако си тръгнал от родилния дом, значи ще минеш и през старческия дом. И най-често – дементния. Това ми каза Надежда, която имала надежда да й се размине тази последна спирка, но не било писано. Наложило се да стои там 45 дни, докато краката й отново проходят. Нямало надежда ня ...
84

Организация 🇧🇬

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
93 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 21 🇧🇬

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...
70

Любовта е над всичко! 🇧🇬

Здравейте приятели, познати и непознати. Ще ви запозная с част от моя драматичен живот, преминал в мъка и самота, но открил истинската, съвършената любов, сродната си душа. Който е бил влюбен и познава истинската любов той ще ме разбере, другите няма да могат. На 30.05.2022 г. умира жена ми Шинка (т ...
135

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 20 🇧🇬

Разказ №20
Човек на дълга
„Издължавайте се навреме и при нужда. В противен случай... просто не го правете!“
Разказвачът
I. ...
79 1

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -19 🇧🇬

Разказ №19
Брак... със сметка!
„Бракът ПО сметка е твърде популярно начинание. Едва ли сте чували обаче за... брак СЪС сметка!...“
Разказвачът
През 2010 американката Ерика Ла Тур се омъжила за... Айфеловата кула, променяйки името си съответно на Ерика Ла Тур Айфел! Страдала от изключително рядкото з ...
191

Сънят 🇧🇬

30-те години на миналия век…
Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко ...
121

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -18 🇧🇬

Разказ №18
По мое мнение
„Съмнявайте се в мненията си. Понякога представляват... излишно деструктивна неуместност.“
Разказвачът
I. ...
107

Не вярвам 🇧🇬

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
124 1 2

Алиса "Лиска" Лесовая- част 2 🇧🇬

Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...
123

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 17 🇧🇬

Разказ №17
По повелята на вожда
„Политиката е за ония, дето знаят как да се забавляват с нея. Станеш ли взел я на сериозно политик..., спукана ти е работата!“
Разказвачът
I. ...
127

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -16 🇧🇬

Разказ №16
Да сме живи и здрави!
„Кой казва, че човек не може да умре... жив и здрав?!“
Разказвачът
I. ...
103

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -15 🇧🇬

Разказ №15
Маймунска бутафория
„Седенките са „магически“ сборища. Там и само там понякога „покълват“, „зреят“ и „разцъфтяват“... невъзможни за биване неща!“
Разказвачът
I. ...
120

Връвта 🇧🇬

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше то да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите ...
198 4 3

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1 🇧🇬

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
135

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 14 🇧🇬

Разказ №14
Бруталното „убийство“ на един... час по математика!
„Математиката е толкова съществена, че просто е несъществено да бъде жертвана заради... физически жертви..., нали?“
Разказвачът
I. ...
114

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 13 🇧🇬

Разказ №13
Най-съдбоносното предсказание
„Работата с предсказанията е твърде особена - или са всеизвестни, или просто... не значат нищо!“
Разказвачът
I. ...
129

Плешивата косоноса 🇧🇬

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...
159 2

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
325 6 17

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази 12 🇧🇬

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...
154

Гарванът 🇧🇬

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...
256 7

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази -11 🇧🇬

Разказ №11
Чудовищен облог
„Когато спасяваш нещо, гледай да оставиш живи, за да установят акта на спасяването му!“
Разказвачът
I. ...
172

Странна приказка 🇧🇬

Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочу ...
278 2 8

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 10 🇧🇬

Разказ №10
Кантианска одисея
„Кога философията със сигурност е безвредна ли? - Когато не я практикуваме, разбира се!“
Разказвачът
Разказът е по повод стрелба след спор върху философията на Имануел Кант в руски магазин през 2013. Куршумите били гумени, та простреляният бил само ранен без опасност за ...
142

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
122

Победата на светлината 🇧🇬

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
165

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
151

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
377 4 14

Не се взирай в мрака 🇧🇬

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
177

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
143

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
367 4 16

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 6 🇧🇬

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
126

Писмата, градът 🇧🇬

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
172

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5 🇧🇬

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
161

Страна 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
217 2

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
249 4

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4 🇧🇬

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
156

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
220 2

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
170