В стаята е само тя – рошава,
с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,
и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня, ...
В стаята е само тя – рошава, с размазан грим,
отпива бавно всяка глътка, и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня,
че онази любов беше стипчива като тази напитка, ...
