ПетърБояджиев
3 results
Аз съм сянката на спомен за човек
и нощта е моето бесило.
С всеки залез умира по нещо в мен
и нима това не е красиво?
Нима нощта не е безпътният ковчег ...
  461 
Сърцето ми е гробище за чувства,
през безброй плочи и простори,
стигнах до място, където си ми чужда,
но нещо в мен не спира да се бори
и да ми връща спомена, където ...
  386 
Затварям очи и виждам жена,
красива, тъй нежна и невинна.
Паднал на колене, а пред мене е тя
и се потапям в красотата ѝ завидна.
Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна, ...
  761 
Random works
: ??:??