Самота

Jun 2, 2018, 7:04 PM

Poetry » Love

762 1 2

Затварям очи и виждам жена,

красива, тъй нежна и невинна.

Паднал на колене, а пред мене е тя

и се потапям в красотата ѝ завидна.

Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна,

защото не знам, ще ги докосна ли пак?

Но тя ме прегръща и с целувка изкусна

потушава пожарите на всеки мой страх.

В прегръдките ѝ топли усещам света,

как за мен се променя безвъзвратно

и плахо я моля "Вземи сърцето ми сега

и знай, че не ще го поискам обратно".

За миг само избягах от своя живот,

загледан дълбоко в тъмния таван

и буден съм отново, плувнал в пот

и сам...пак сам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.