венцислав91
4 results
Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.
41
Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
114
1
123
Беше юли, лято беше!
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко. ...
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко. ...
136
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
