Nov 15, 2024, 11:39 PM

Беше юли

602 0 0

Беше юли, лято беше!

Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.

Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.

В далечината силуетът ѝ се приближаваше.

Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко.

Дълбочината на погледа ѝ сякаш бе побрал цялата вселена.

Това бяха очи, които никога няма да забравя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Соколов All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...