Nov 15, 2024, 11:39 PM

Беше юли

597 0 0

Беше юли, лято беше!

Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.

Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.

В далечината силуетът ѝ се приближаваше.

Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко.

Дълбочината на погледа ѝ сякаш бе побрал цялата вселена.

Това бяха очи, които никога няма да забравя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Соколов All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...