Пак си поиграх с цветята от нашата градинка...
© Безжичен All rights reserved.
Sep 5, 2022, 7:10 AM
Comments
Comments
-
teis: Благодаря за надникването и "любими" - в тези зимни (макар и топли) дни нв е лошо човек да си припомни красивите летни цветя!
. -
А, Таня, благодаря ти много - какъв поетичен коментар! Не съм показвваал цялата си градинка на фото, защото не си харесвам снимките. Не можах да ги докарам да я показват, както наистина изглежда. Доста са по-сухи от действиителността. Но все пак ще.пусна една - след такъв коментар просто няма как!
-
Навремето бях писала нещо
Подрязвам храстчето на дните си
с "лозарска ножица" - ума ми.
Съмненията, трудности, привички
като листенца постоянно кълнят.
Надежди - клончета, зелени вечно,
и тези - с вярата за по-доброто,
наред с мечтите мои безконечни
изграждат фундамента на стъблото.
Прилежно клонките оформям
в желаните от мен, прекрасни.
И не че веща съм, ала доволно
премоделирам си живота-храста.
Оттук ще резна жлътнал спомен,
оттам - изсъхнала сълзица.
Децата; дребничките удоволствия
наливат, засуши ли се, водица.
Как живо храстчето е, уникално,
каквито, впрочем, са и дните!... и т.н.
Апропо, интересно ще е да види човек цялата ти градинка. -
M1234567891 (Миночка Митева), Eia (Росица Танчева), благодаря за надникването. Eia (Росица Танчева), благодаря за "любими". На мен това ми е любимото хоби - градинарстването в цветната градинка. Сега зазимявам и чакам пролетта - особено харесвам блатните си кокичета - като деца ги беряхме около водни площи, но са под защита и затова сега само в градинката (култивирани) . А от тях се прави лекарството "нивалин" - имах, за съжаление, съученици с детски паралич, защото това лекарство го нямаше. Появи се (оригинално българско) и този проблем беше решен. Не знам колко хора знаят за този български принос в световната медицина...
-
