когато вечер брезите косите си разпускат
и лунни, лъчите, на кълбо се свиват в техните нозе...
когато ветровете под крилете на птици се сгушват
по мисълта ми за теб разнежва се мъх кадифен
и аз ти изпращам усмивка като портокалова гора,
в която нежно всичките ми птици чуруликат
а после по пощата на утринната пеперудена мъгла
ти казвам колко много... колко много всъщост те обичам
тогава разсънват се брезите и по тях трептят
листенцата им треперушки с форма на сърце
и всяко едно прошепва ми с дъх неуловим
че в него си ти, че в него си ти...
когато вечер брезите косите си разпускат
по мисълта ми за теб разнежва се мъх кадифен
и всичките ми птици нежно чуруликат,
че трептиш във мен, че трептиш във мен...