M1234567891 (Миночка Митева) не си играе с въображението ви, направо го предизвиква в пълна степен! Темата, която ни предлага, излиза извън рамките на романтиката, за да навлезе в полето на философията и социума. А ето и думите й към вас:
В свят на бързина, насилие и отчуждение, любовта се проявява като избор - да останеш човечен, да пазиш нежността, да вярваш в другия. Тя не е бягство от болката, а смелост да я понесеш и да я превърнеш в смисъл. Така любовта се превръща в най-дълбоката форма на съпротива - без оръжия, без лозунги, но с непреклонна вярност към живота. Обичам - напук на шума,
на юмруците на времето,
с нежност се браня.
И оцелявам.
Желая ви успех, поети!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах раят черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...
И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах рая черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...
Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...
Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...
Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...
Моите стихове нежни за теб
скривам дълбоко в сърцето си.
Красиво нанизват се думите -
кехлибарени перли на слънцето.
Толкова радост прелива във мен. ...