Contests (Challenges)

Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...

Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов, ...

От зори съм още буден,
куфарът ми е готов.
Заминавам днес за Шумен –
там ме чакат пак с любов.
Милата ми баба Цанка ...

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...

Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...

Много искам - месец юни
щом завърша пети клас
да не ходим с Тати в Дюни
или близо до Бургас,
а да вземем… самолета, ...

На Първи май, реших да си почина
от писане, от труд и от жени.
Качих се на Москвича, и заминах
към нашите, високи планини!
За моя радост пътят бе без трафик: ...

Днес на горската поляна
готви се открит урок.
Зайко пръв от всички стана,
тръгна весел: скок-подскок.
Публиката – все отбрана, ...

Така се сецнах лошо онзи ден,
гърбът ми каза: "щтрак" и ме предаде.
А докторът отсече - слушай мен:
пий туй, онуй, мажи и тез помади.
Опитай се поне за седем дни ...

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...

С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...

Сега - когато вече сме в Шенген
и граници в Европа вече няма,
тук наш един - примат - олигофрен,
на хонорар към руската измама
ще седне - в чисто новото Порше, ...

Изчезва чистата любов
в последното хилядолетие.
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с... билети!
По-рядко думи топли днес ...

/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“ ...

Любопитно съм момиче
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...

Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...

Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...

Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...

С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...