Кой не е изпадал в състояние, в което му се е струвало, че цялото небе се стоварва отгоре му, че в душата му вали киселинен дъжд, а животът е черно-бял мираж насред безплодната пустиня в сърцето му?
А ето и какво мисли по въпроса M1234567891 (Миночка Митева):
Животът често ни изправя пред трудности, разочарования и неочаквани препятствия. В такива моменти най-важно е да намерим силата да продължим напред, въпреки страха и съмненията. Истинската сила не се измерва с липсата на проблеми, а със способността да се изправяме след всяко падане и да не се отказваме от мечтите си. Всяко изпитание ни учи на търпение, смелост и упоритост. Когато вярваме в себе си и продължаваме да се борим, трудностите се превръщат в стъпала към успеха. Именно силата да продължиш е тази, която помага на човек да расте, да се развива и да постига своите цели.
Съгласни ли сте? Ако да, сцената е ваша!
Успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Трябва понякога да лазиш в калта,
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
Алена кръв капе, сякаш картина рисува,
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
Когато мрак над пътя ми се спусне
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...
За мама
Не си пред очите ми, мамо, но си във мен,
във всяка моя въздишка и в белия ден.
Когато ми тежи и светът онемее,
твоят глас в мислите тихо ми пее. ...
Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...
Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")
🇧🇬
Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...
Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...
Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...
Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...
Конкурсите са наистина подходящо място за представяне на нови членове на " Откровения". Тук наистина броят на участниците е внушителен, но много от творбите не отговарят на темата.
Никога не съм виждала такова внушително число участващи произведения в конкурс на "Откровения"! 👍🥰Нека продължим да се предизвикваме с теми, които ще карат все повече хора да опитват перото си в творческата надпревара, без значение на кое място в класацията ще намери името си всеки един от нас! И винаги да печели ПОЕЗИЯТА!🙏💗