* * *
1 min reading
Някак едва сега проумях какво исках тогава от живота, когато бях със тебе!
Малко щастие нямаше да е излишно.......дори грам!
Един приятел ме попита колко грама тежи душата ми! И колко грама са ми останали след всичкото раздаване??? Как да отговоря, питам се аз?
На въпроса с въпрос отговарям..........Колко......Как......
Отговорът винаги се крие във въпроса.......както темата на едно произведение се крие в заглавието............
,,Колко?” е доста общ въпрос...........малко или много в зависимост от това да ли съм песимист или оптимист? Замисли се и ти? Ако душата на колибрито тежи двадесет и един грама..........колко тежи твоята..........и ако когато умираш тялото ти олеква с двадесет и един грама........защото душата ти го напуска.............
Можеш ли да смяташ...........извади един лист..записвай..
Твоите годините по броя на хората с които си се срещнал през живота си.....извади грамовете, които си им дал............. ей, да не забравиш да прибавиш тези, които ти си взел.....................и ги извади от общия сбор.....................21! Колко получи?Май нещо се обърка...........но едвали ще се побере числото в теглото на душата ти.........и въпреки, че е толкова малка, забелязал ли си колко е дашна и всеобхватна..............безгранична понякога и некотролируема? Забелязал ли си? ..........НЕ! Знаех си! Бил си пак прекалено зает със себе си и другите! Не ти е достигнало времето да обърнеш внимание на едни нищо и никакви двадесет и един грама!Та питам се колко грама ти дадох..........за да си тръгнеш.....явно са били повече, отколкото съм ти дала, за да останеш.
© Василена Игнатова All rights reserved.
Много добро наистина
