Ако можеш да си откраднеш един миг живот, от кого би го взел? Ако можеш да бъдеш истински щастлив, с кой би бил? Ако днес си на двайсет и седем, а вече искаш да бъдеш сам, ще ме попиташ ли защо?

Питай ме и аз ще ти разкажа! Ще ти кажа всичко и няма да те излъжа никога... Може би ще ме упрекнеш, а може и да ме разбереш... Ти винаги имаш право на избор... Може дори да ми кажеш, че не съм права, че не ми е тук мястото, че руша живота си... А ако искаш, си тръгни и ми обърни гръб... нали аз мога, за да те разбера...

Аз... толкова много искам да не съм тук, да не чувствам, да не боли. Толкова съм объркана... Кажи ми, ще ми помогнеш ли? Нямам си никой... Искам само да мога да го виждам и да бъда до него. Толкова много се радвах, когато можех да го правя. Изживях най-хубавите мигове в живота си, а те бяха с него. Бях най-щастливата на света. Ти знаеш ли какво е щастие? Изпитвал ли си някога това чувство? Тогава, когато не мислиш за нищо, когато си изцяло отдаден на сърцето си, когато ръцете ти треперят, сърцето ти ще се пръсне, защото не може да спре да бие силно, тогава, когато не можеш да кажеш и дума, защото устните ти са пресъхнали и единственото нещо, което искаш да направиш, е да спреш времето. Рискувал ли си някога? Бил ли си готов на всичко, дори да знаеш, че можеш да изгубиш всичко? Да кажеш "тръгвам"! Да знаеш, че ще го имаш само за малко с цената на всичко... Да знаеш, че после ще боли още повече, че ще плачеш много, че ще се побъркаш, но въпреки това да искаш да го изживееш... Казват, че човек се влюбва само веднъж в живота си и че тази любов е истинска, дори когато си отиде... Ти ще поискаш ли тя някога да си тръгне от живота ти? Ще искаш ли никога повече да не си щастлив, да не тръпне сърцето ти, да не треперят ръцете ти? Кажи ми сега - пожелаваш ли си го?

Аз ти го пожелавам да ти се случи... по различен начин и с подходящ човек. Аз пожелах нещо, за което съм закъсняла. Закъсняла е вече жаждата, закъсняла е срещата, закъсняла е дори обичта. Той избърза, а аз се забавих... разминахме се и винаги пътищата ни ще се разминават. А къде ще останат мечтите ни? Кой ще ги сбъдне? Къде ще останат обещанията, думите, сълзите, следите в снега? Моят най-любим сезон. Толкова много се радвах, когато заваля първия сняг, а той ме обичаше... Никога няма да съжалявам, че го срещнах в живота си. Така е трябвало да бъде! Така е било писано... Съдба...

Хубаво е да имаш човек, с когото да  искаш да изживееш живота си.

Аз го срещнах, танцувах с него, подари ми песен, каза ми, че ме обича, пожела ме, посрещнах първия сняг, усмихвах се и бях щастлива и истинска....

Сега е трудно да знаеш, че трябва да си тръгнеш... че там не ти е мястото, че не си роден за това... Всеки ден си пожелавах да си мисля достатъчно за него, за да ми се обади, да бъда достатъчно добра, за да го видя, но това така и не се случи. Той никога няма да се промени, а дори и да стане... та той вече си има ново семейство...

Нали дори, когато всичко си отива, пак е било истинско... Дано запази спомените и понякога да си спомня за мен. Не искам никога да ме оставя сама... не искам вече да плача... не искам да боли...

Една любов - истинска, едни големи мечти - несбъднати, едни думи - неизречени,  един живот - неизживян...