Задбалансово
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея. Бъдещето – също. Часовник на доброто е властта. Не на времето. Не и на честта.
Часовникът е спрял – там някъде между малката и средната стрелка на битието, нашето. Където свободата се превръща в мъст. В зловоние. Отмъщение. В липса на държавност. И корупция. В междувремието между двете стрелки банките забогатяха неимоверно без да работят. Нефинансовият сектор – също. Приватизаторите, реститутите. Енергийните предприятия се освиниха с комисиони и такси, но заради извънредните си разходи трупат загуби и страдат, видите ли. Всички монополисти и предприятия с господстващо положение складират огромни печалби, повечето от тях скрити зад баланса.
Зад баланса е и излишъкът на държавния бюджет. Ако той изобщо е бил балансиран напоследък. Имаш ли монета, с нея ще купиш безсмъртие. Така са мислели някога. Хадес и какво ли не – гръцката митология може да те смрази, ако си грешен.
Днес само някои богати безделници мислят така. Повечето от тях са така безочливи приживе, че не си представят да останат без очи в случай на смърт. Очите им са пълни. Видели са всичко. Това звучи богохулно. И е достатъчно за билет към ада.
Ако дадеш на властния безделник много народни пари, първо ще изхарчи повечето от тях за самолюбието си, а после ще построи чешма или път, за да ознаменува своето зло. Да го запомнят с добро.
И ги усвоиха за себе си, естествено, тези пари управляващите. Никакви буфери и антикризисни сценарии по европейски тертип не действат у нас. Ние сме готови за Шенген, но не сме готови да помогнем на хората с увреждания. Защото сме капиталисти. Строим пътища; и друго можем да строим, ако има пари за усвояване. Читави хора сме, демек. Мантинели сме на бъдното. Хюнебеци на доброто. Можем да санираме също.
И е добросъвестно, добросърдечно, насърчително, че пенсионерите умират в недоимък. Това им е предназначението на тези хора. При тях стрелките на времето вече са се слели като нивата на кръвното. Те нямат значение. Времето на тяхното добро е отминало. Сега е нашето. Да крадем, докле е време, нищо че са още живи и виждат, че от плътта им кълвем. После други ще дойдат, по-гладни дори и от нас. И ще вземат поста ни. И ще зинат уста по-гладна от нашата.
И Атанас Буров е смятал така, докато е бил в Дряново на заточение, между другото. Сега ми хрумна. Да, това прочетох в книгата на М. Топалов за него – банкерът си е въобразявал, че когато алчността се наяде, повече няма да краде. Ама не – няма наяждане. И колкото и да няма какво да се граби, все ще се намери по нещичко. Докато народът се труди за без пари и се бъхта над потта си, ще се пръкват такива, които да му вземат и малкото. Така е мислел Буров банкерът, докато качамакът се кръчкал на бавния огън в отшелническта му къща в Дряново, поставена под наблюдение от тогавашното КПКОНПИ, или както и да му викат днес на това ненужно държавно контролно изчадие.
Сега Атанас Буров има паметник близо до сградата на БНБ, където имаше мавзолей. А съвременната ни държава е паметник на Държавна сигурност. Буров е мъртъв, държавата на ДС – не. Тя е сега мавзолей.
Така е устроен робовладелският строй. Щом има строй, не ми го хвали. В редиците на всеки строй има личности, но не индивидуалисти. Днес е феодален строят. Смъртта не всеки е живот за друг, но смъртта на всички индивидуалисти е начин на държавата да оцелее въпреки народа, а не в негово име.
Не в името на живота конструираме държавата, а въпреки живота в нея.
В който тук се въргаляме. Наричат го с лицемерна щедрост либерализъм. Това е вероятно друга дума за безредие. Има ли значение? Всяко безредие е израз на свобода или на анархия. Границата между тях е юридическа, но кой пък харесва правото?
Няма особена разлика, струва ми се. Приликите са повече – най-вече за това, че правото отсъства. И справедливостта е неморална. Почти криминогенна.
Затова е зад баланса на държавата. При разваления часовник.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментарите, Петре, Момчиле, Стойчо, Безжичен. Красимире - също благодаря, и сходно мисля. Благодаря за любими.
-
В Абсурдистан свободният пазар на ел. ток води до повишаване на цените. Конкуренцията ги повишава. Само у нас. Противно е на икономическата логика. Но е факт. Решиха да има безплатни лекарства за сърдечно болните. На другия ден стачкуват аптекарите, защото не могат да слагат надценка на тия лекарства. Решиха да обложат лозарите с данък върху реалните им добиви и продажби. Те затвориха магистралите. И зърнарите протестираха, защото вносът на зърно от Украйна им подбива цените. №1 сме в света по засети площи слънчоглед на глава от населението, но цените на олиото са два пъти по-високи от тия в Германия. Намалиха ДДС на хлебарите и хлябът поскъпна. У нас дизеловите коли замърсяват по-малко от бензиновите, също и от тия на газ. Как по-тежка нефтена фракция отделя по-малко СО2 при горене? Газовите и метановите замърсявали с водна пара. Водната пара е вредна емисия?!
-
Всички български "политици" и "кавали-работодатели" при бай Ставри и мангалите да ги опъват по цял ден - и това им е малко! Капиталисти и политици български - пълни дрисльовци!
-
Феодални взаимоотношения между плебса и държаните в "разкоша на отчаяното боричкане за власт несменяеми (невменяеми) безродни политически хермафродити!
Поздравления,Владимир! -
.... Ибо - по адрес на Техни Нищожества Политиците / или Владетелите , ако щеш / - е валидно само едно - " Сите са Ма - Ска - Ри !!!" Леви,Десни,Предни,Средни,Зелени,Червени,Раирани,Карирани - всички са долни,гнусни копилдаци ! Трагедията е една - без Тях - Животът е Невъзможен !!!
-
Същото беше и преди 40 години, да кажем. Само че ние не сме го знаели тогава. Нашите родители - може би са се досещали, които са били по укумуш. Ние сега сме зациклили на бавни обороти, винилът повтаря едно и също, а някъде под Витоша и на ех ти черно море се вихрят купони до зори. Упс: партита, соарета, минарета, маанета. Ако думите правеха дупка, досега политиците да са станали като швейцарско сирене. Ама не правят.
-
Благодаря, Младене. За хубавите думи. И за любими благодаря.
-
"А съвременната ни държава е паметник на Държавна сигурност. Буров е мъртъв, държавата на ДС – не. Тя е сега мавзолей."
Аферим за това прозрение! Единственото положително, което се случи след 10 ноември 1989г. беше реституцията. Тя е върховен акт на справедливост - светла му памет на един от най-великите българи - Светослав Лучников! Поставям го до Левски и Ботев. А също и Евгений Бакарджиев - че разруши мавзолея на омразния комунистически вожд. Днес не могат да бутнат дори един жалък паметник в центъра на София. Паметник на нашите поробители. Червените и техните дечица държат здраво икономическата власт /вся власт советов!/ Затова Татоник - наследеният от Тато кораб на феодалната червена аристокрация потъва в тресавището създадено от червените вампири. И дано потъне окончетелно. Така е справедливо. Амин!
Поздравление, Владимире!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
