В модерния свят, хората се движат като свободни електрони. Обменят си информация с други себеподобни. Всеки бърза за някъде. Обаче какво се случва в човешката душа?

Най-просто казано, тя "работи" на високи обороти и е постоянно "опъната". На моменти изглежда, че тя ще се разкъса. Тогава човек усеща, че се нуждае от почивка, от пълно отдалечаване от случващото се. Той иска да избяга от забързания начин на живот. Но нима това е решението?

Много хора без да се замислят, ще кажат, че така е най-разумно да се постъпи. Да  се избяга някъде и да се абстрахира от всичко. Колко прекрасно, нали? Без съмнение звучи разумно. Той го прави това, но някак си изпитва неудовлетворение, независимо, че си е изпълнил желанието. Добре, но къде е проблемът?

Съвременният човек страда от една ужасна болест. Тя разяжда взаимоотношенията между индивидите и ги прави безсмислени. Бичът на модерното общество ― апатията. Нима някой не се чувства ужасно, когато иска да общува с друг човек, но събеседникът му не проявява абсолютно никакъв интерес към разговора и към самия него? Сигурно е така. Но много ще се запитат защо точно апатията, а не омразата е заболяването на човека от 21-ви век. Омразата изразява чувства, докато апатията ― не.

Немалка част от съвременните хора не са изпитвали удоволствието от истинската любов. Но нима някой ще посочи апатията, като основна причина? За жалост, малко са тези, които усещат, че точно отчуждението е големият проблем. Какво по-лошо от това някой да харесва даден човек, а той да не изпитва каквито и да е чувства към него? Това е по-неприятно, отколкото някой да изразява отношение към него, ако ще и да е крайно негативно. Но може би не всички са съгласни с твърдението, че точно апатията е големият проблем.

Драмата на човек може да бъде илюстрирана с по-драстичен пример. Напоследък зачестяват опитите за самоубийство. Но защо? Хората искат да се отърват от света, не защото са мразени, а защото никой не обръща, каквото и да е внимание към тях. Чувстват се така, сякаш са излишни и това е най-ужасното. Затова някои от опитите за "измъкване" от това измерение са доста показни и едва тогава безчувственият съвременен човек, в който в главата му се върти само работа, хранене и спане, се замисля, че нещо не е наред около него. Но след няколко дни забравя за случилото се и продължава по същия ритъм. Без да се усети, след като мине известно време и усети, че никой не се интересува от него и проблемите му, започва да изпада в депресивни състояния. А това може да скъса нишката и да доведе до фатален край. И така се заключва в този зловещ кръг, от който няма измъкване.

Какво е решението? Освен да се съди и критикува обществото, трябва да се дават и идеи. Ясно е, че няма как да се случат чудеса за няколко дни и да се промени начинът на мислене. Но какво може да се направи? Всеки може да започне с малко, да казва "Здравей", като срещне човек на улицата. Обаче е пределно ясно, че другият ще го погледне така, сякаш очите му са на зловеща медуза, която е готова да парализира обекта пред себе си. Просто всеки един човек трябва да се отвори към другите, да общува по-свободно. Но и това е трудно осъществимо, най-малкото, че почти навсякъде хората са следени и всяка не на място поставена дума може да коства главата и кариерата на даден индивид. Хубавите неща не се постигат лесно, но е изключително приятно, като се случи. Затова нека всеки един човек да положи усилия и да проявява чувства към другия, а не да е с постоянно ухилена физиономия или пък постоянно навъсен, но да не се интересува от нищо. Нека да се изкорени апатията, най-големият враг на любовта и най-зловещият съперник на живота. Емоцията е оръжието, което прави животът по-цветен и по-щастлив. Човешките същества са надарени с него и просто трябва да го използват. Случи ли се това, много по-малко хора ще изпитат горчивата мъка на любовта и почти няма да има блуждаещи души, които са напуснали телата на хората след умопомрачението, което ги е завладяло и ги е закарало към бездната на ада.