Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подминаваме или се разминаваме не с един или двама. Просто е. Някои просто се връщат оттам, накъдето сме се запътили. А подминаването не е резултатът от скоростта на крачките ни, а на вибрационната честота, с която пулсират сърцата, а не мислите ни.
Мисълта отразява видимото, доловимото с петте ни преходни сетива. Призвание на интуицията е вписването в необхватността и вечността на неосезаемото. Всъщност, няма нищо преходно. Няма крах. Няма апокалипсис. Няма край. Всеки миг е начало. Неотменимо, свише въздадено, заложено в гените ни предизвикателство. За себеоткривателство.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.