Jul 20, 2007, 11:01 PM

Аз, Европа и глобалният свят 

  Essays
12873 0 1
5 мин reading

         Нищо през столетията не е могло да погуби нито българския дух, нито дивната природа, нито любовта към България - любов, която и в днешно време е нашата най-сигурна инвестиция за бъдните години. Българинът навлезе в ХХI век с ново самочувствие - на човек, който именно чрез любовта си към отечеството може да бъде гражданин на света. Историята определя настоящето предопределя бъдещето, тя е биографията на нацията, паметта, крепяща народния дух, затова аз вярвам, че в Европа ние внасяме нов и градивен материал, базирайки се на древната си култура и на мъдростта, почерпана от хилядолетния си опит.

         Силата на характера и стойността на една личност се измерват с преодолените трудности в стремежа й да изпълни човешкия и патриотичния си дълг при всички обстоятелства. Все по-ясно моят народ, особено моето поколение, осъзнава, че в сложното и преходно съвремие е нужно да изграждаме духовни мостове, а не разделителни линии помежду си. Щедростта на душата е присъща на хората, победили в себе си злото, омразата, завистта. В определени години България е трябвало да догонва света, който е бил далеч напред и не е искал да я чака. След духовния се разцвет и своя Златен век, дал на Европа самобитна култура - мост между античността и новото време - и неразрушими духовни устои, родината ми е обгърната от мрака на робството и забравата.  Тя дълго е мълчала, но има какво да каже на народите. България никога не е чакала да бъде открита. Тя винаги сама е напомняла за себе си, така че да не бъде забравена никога.

         Отечеството ни измина своя дълъг път на завръщане към дома и доплава със своя кораб на европейския бряг - път, подплатен с много усилия, духовна жажда, упоритост и достойнство.

         Аз се чувствам наследница както на един достоен и храбър народ, така и на европейската цивилизация и история. Моето поколение има размаха и широтата да вижда в миналото не това, което ни разделя, а повод за уважение към всеки народ и неговите постижения, основание за надежда, поука за бъдещето. Вярвам, че България и Европа имат общ дух и общи ценности. Та нали покровители на Стария континент са славянските първоучители Кирил и Методий. Всички европейски народи със силата на интелекта и свободната човешка воля съществуват, защото изграждат морални и етични норми, условности и правила за съвместно съжителство. Те са предназначени единствено да помагат, а не да зачеркват народ или идентичност. Не случайно девизът на общия ни европейски дом е "Единство в многообразието". За разлика от мнозина евроскептици, аз не смятам, че нашият народ е застрашен да загуби част от идентичността и самобитността си. Напротив, точно нашата оригиналност и извисеност, виталност и устойчивост, способност да се справяме с трудностите, обогатени с европейските ценности на новото време, ще ни направят още по-силни, богати и устремени.

         Всеки от нас знае, че има право на  житейски избор - в това е шансът на моето поколение. Всеки носи в себе си една ярка и свободна личност, която се отърсва от заблудите на миналото, посреща предизвикателствата на настоящето и с основание и законно самочувствие заявява: "Аз съм част от Европа".

         Като част от Европа ние посрещаме и предизвикателствата на глобализиращия се свят. За някои глобалният свят е благо, за други - проклятие. Безспорно е едно - глобалният свят поставя на преоценка много от схващанията ни за националните общества и националните държави. Съвсем доскоро основната част от икономическите процеси, от политическите решения и от културното развитие беше свързана много тясно с проблемите и перспективите на националната държава. Дори двете световни войни, които бяха трагична проява на историческата тенденция към глобализация, бяха водени от национални държави в името на национални интереси и често при екстремни форми на избуяване на национализма. Преосмислянето на национализма не означава отказ от паметта и делото на хиляди духовни будители на съвременната българска нация заради тяхната саможертвена привързаност към националното, а вглеждане в гигантските им усилия да виждат в националното дело своя реален принос за осъществяването на една светла идея - идеята за "единното неделимо отечество на всички хора".

         Днес реалността ни кара да откроим някои от съществените белези на глобалния свят. На първо място, икономиката вече не просто национална икономика, а глобална икономика, със световни пазари на стоки, услуги, кредити, работна сила. Технологичните стандарти не са главно национални-технологични стандарти, а регионални и световни. На второ място, политическата глобализация се налага като безспорен факт, защото и най-малката нестабилност в политическия живот на отдалечени и малки страни вече е глобално значим факт, защото нарушава крехката световна стабилност. Достатъчно е да видим примерите с Босно, Косово, Близкият изток.     И не на последно място - протичащите в културата стремителни процеси на универсалицазия - не само в сферата на ценностите, на представата за добро и зло, но и във всекидневната култура. Вярно е, че глобализацията на културата отправя много силни предизвикателства пред културана идентичност на малките общества, но тук си спомням крилата мисъл: "В областта на културата няма малки и големи народи". Убедена съм, че на всички нас предстои огромна работа за решаването на тези проблеми - за съхраняване и развитието на българската културна идентичност в условията на глобализация на културата.

         Присъединяването на нашата страна към Евпорейския съюз само по себе си не е магическо решение на проблемите ни, но то е силен стимулиращ фактор, за да решаваме сами много от нашите проблеми в контекста на общите европейски ценности. Ние вече сме част от един уникален политически и икономически модел. Европейският модел, съчетаващ материално качество на живота, демократично участие, социална сигурност, непримиримост с крещящите различия в доходите и със социална изолация, доказва силата си. Това е модел, който във времената на глобализация дава най- добри шансове за развитие. Гарантирането на равни шансове на децата и младите хора да се реализират и в своята страна, и на територията на обединена Европа ни разкрива нови хоризонти. Не случайно още в преамбюла на Конституцията Европа се определя като "континент, който носи цивилизация", който ще утвърждава основополагащи за хуманизма ценности, сред които е равенството между хората.

         Като част от българския народ аз имам самочувствието на гражданин на Европа и на света. Открила достойнството на това да бъда гражданин на моята държава, аз знам как да го съхраня и предам на идващите след нас. Защото те, родени с привилегията да са българи, ще бъдат част от един свят без граници. А внего мястото си определяме сами. Нужно е да си припомняме гениалното отровение на Апостола на Свободата: "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни усилия".

         Аз и Европа, България в Европа - това не е краят, а първата крачка на един дълъг път, в който Европа, част от която съм аз и моята страна, отново и отново ще се ражда в ежедневието на това толкова красиво звучащо и толкова сложно постижимо като битие "единство в многообразието".

© Дияна Сотирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??