Feb 12, 2009, 10:00 PM

Брътвежи... 

  Essays » Others
2305 0 4
2 мин reading
Защо се регистрирах... Не знам дали искам, а и не мога да пиша. Преди пишех малко по-добре. Напоследък не умея да се изразявам добре. Дори не бих се регистрирал. Но се регистрирах.  Даже нахалството ми стигна до там, че публикувах някакви безумни брътвежи.  Виждате ли тук някакъв смисъл? Капка есенция? Нещо? Няма. Няма и да видите. Това са моите брътвежи. Без смисъл, без идея, без грим, без желание, без болка, без страх, без радост...
Успех. Забавно е, когато хората очакват от теб нещо. Очакванията изморяват понякога. Изморих се да очакват от мен... А е толкова рано. Изморих се да се доказвам. Изморих се да се доказвам пред хора, които не заслужават. Живи ли са? Или са от восък. Има ли в тях нещо? Сърце? Гумени кукли ли са това? Едва ли. Както любовта към една гумена кукла. Беше истинска. И любовта беше. И тя... Като истинска. Гумените кукли говорят. Едно от нещата, които казват е: "Аз съм гумена кукла." И не се шегуват. Аз не повярвах и ето ме тук, след като се убедих. Не съм цвете за мирисане... даже хич не съм цвете. Пиете ли? Колко пиете? Аз пиех много. Но не съм достатъчно глупав, а и черният ми дроб... И той не е глупав.  Защо да пиете? Заради гумени кукли? Заради успеха? Заради очакванията? Аз защо пиех? А защо е това минало време? Егоизъм. Заслужава си - изгодно е. Освен това е модерно. И е лесно. Няма по-лесно нещо. Но аз съм некадърен и в това.
Работа. Всеки ден по 8 часа. Почивка, кафе, глупости, трамваи или задръстване - личен избор. Телевизия - личен избор. Полуфабрикати - личен избор. Почивка някъде през лятото за 1 седмица, ядене и пиене - личен избор! Защото такъв е животът. Няколко лева на час. Тясно жилище в тесен град сред тесногръди хора... Увлякох се. Какви глупости говоря. На това ли прилича живота понякога? Не е вярно! Лъжа! Глупак. Ничий живот не е такъв. Само твоя, понякога. Не е лесно с лека шизофрения... Шегувам се... Няколко лева на час. След това смърт... По-добре да се позабавляваш преди това. Бъди добър консуматор! Живот в норми, в очаквания, в успехи, в загуби, възходи, падения, погълнат от телевизионното ни общество. Добри консуматори. Не всичко, което е написано е така, но поне изглежда по-достоверно. Какво остава за телевизията. Образованието... Насилствено и понякога съмнително. Образованието подготвя щастливи деца да бъдат нещастни възрастни. Учи ги да се преструват на щастливи и как да бъдат част от обществото, което е болничко...  Щастие в това общество е странно понятие.
Щастие. На последно място по ред причини, които се коренят в нас самите. В мен самия, във вас, във вашите роднини, приятели. В обществото. Милото то. Така е. Моите брътвежи предизвикват смях в самия мен. Общество, в което основната движеща сила е печалбата. Изградено върху лицемерие и лъжа... Материализъм.
Целите оправдават средствата. Вярвате ли в това? Вярвате ли в нещо? Мислите ли? Размишлявате ли? Вярвате ли? 

© Милен Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не са брътвежи,това са...Истини,твоите размишления,които са важни.Всяка мисъл е важна...Лесно се чете,браво!
  • Когато започнем да коментираме тези неща с приятели винаги стигаме до едни и същи изводи.И не е страшното всичко това,а страшното е,че когато някой зададе въпроса: "Добре,ами тогава сега накъде,какво да направим?" - и следва мълчание...
  • На западния фронт нищо ново. И все пак се чудя, колко ли пъти тези ИСТИНИ трябва да бъдат хвърляни в лицето на... кхъм... света(!?), за да започне най-сетне въпросният да си взима бележка. Или, по-точно, възможно ли е въобще да започне да си взима бележка? Както и да е, есето ти ми хареса. Много.
  • Замисли ме...
Random works
: ??:??