„Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови"

                                                               Жан-Жак Русо

Според френския философ Жан-Жак Русо  човекът не е толкова рационален, а преди всичко е природно, сетивно, емоционално и чак тогава разумно същество. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили знанията и уменията на човека, но не го правят по-щастлив. Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови, защото по рождение му се предават задължения, според които само равенството в обществеността прави обществото хармонично и хората по-морални.

Човек се ражда свободен, но в процеса на развитие, обществото и другите го поставят в окови. Той трябва да защити и изстрада своята свобода и цял живот да разкъсва веригите на обстоятелствата. Необходимо е да се освободи от вътрешните зависимости, на които е подвластен и така да постигне вътрешна освободеност. Свободата е неговата реализация и чрез волята си той реализира себе си.

Със свободата започва моралът и човешкото съществуване. Още от раждането си човек е заставен да се доказва пред обществото и да изгради личността си. Първата му задача е да бъде непоколебим в защитаването на свободата, защото загуби ли нея, губи всичко. С помощта на етиката той сам решава какъв да бъде и кои да бъдат правилата на неговия живот. Тъй като човекът е част от обществото, той е заставен да се ръководи от неговото развитие. Оковите, които то му налага, са правилата, според които той съществува в полза на общото благо. Когато попада в различни ситуации, човек действа под влияние на своите влечения и спонтанни изблици, като се показва повече роб на своята природа, отколкото зависим от външните сили - природни или социални. Щом човек се научи да не се поддава на своите влечения и изблици,  тогава той не е подвластен на своите вътрешни зависимости.

В процеса си на човешко съществуване човека е разкъсван между материалното и духовното. В диалога „Фегър" Платон оприличава неразумната и разумната страна в човешкото съзнание. Според това коя страна ще надделее, зависи дали човек се приближава към идеалния свят на идеите или пропада в тъмния свят на материалното. Като свободно същество човек сам прави своя избор, според който решава как да живее и да съществува заедно с другите. Добрият избор изисква да е напълно наясно какво избира, защо го избира, какъв иска да стане в резултат на своя избор, с какво се променя живота му и от какво се отказва. Според философския текст „Митът за пещерата" човекът прави своя избор да излезе към светлината на познанието и по този начин усъвършенства себе си и личността си.

Свободата на човек се проявява и като сила, и като слабост. Когато човек е безразличен към събитията и ситуациите в своя живот, той е подвластен на апатия. Леността е близка до апатията. Ленивият човек не се отказва от всяко действие, а просто проявява липса на инициатива. Когато човек изразява пасивност на своята воля, това се определя като проява на малодушие. Когато човек приема проявите си като свои, но се бои прекомерно много от лоши последици и чувства излишно безпокойство, той проявява плахост. Всички тези прояви на човешката същност са слабата страна на свободата. Както казва Шекспир: „Страхливият умира при всяка опастност, храбрият - само веднъж."

Свободата изисква сила, като придобива плът и реалност, в която Азът демонстрира своя характер. Когато човек овладява свободата си и владее себе си пред лицето на опастност или изпитание, той проявява самообладание. В живота си човек не е застрахован срещу провал и разочарование, а когато изразява своята нравствена сила, той се проявява като храбър и смел. Както казва древногръцкият поет Вергилий: „Съдбата помага на смелите."

„Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови." Може би мислителят е искал да каже, че човек сам решава как да постъпи, но винаги е поставен пред оковите, които го принуждават да постъпи правилно в дадена ситуация. Това е нещо като вътрешен глас, който подсказва кое е правилното решение.

Човек може да каже, че е свободен, макар че е подвластен на много неща и трябва да се съобразява с границите, определени му от обществото. Той е свободен да изрази своето мнение, но по такъв начин, че да бъде точен и ясен към заобикалящия го свят. „Всеки човек се ражда свободен", но за да използва тази своя привилегия, той първо трябва да научи какво е тя за него и за другите.

                                                           Край