Любов. Реших да започна есето си точно с тази дума, тъй като не смятам, че има по-подходяща. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни остава време да кажем „Обичам те”. За да успееш да поддържаш чувството все така живо, трябва да положиш много усилия и дори да загърбиш собствените си убеждения. Налага се да изолираш всякакви предубеждения и просто да се отдадеш изцяло на нея – ЕДИНСТВЕНАТА. Това е имал в предвид и Луи Арагон заявявайки, че да обичаш означава да излезеш извън предела на себе си.
Замисляйки се над неговите думи, аз предчувствам една горчиво-сладникава болка причинена точно от същата любов. Нима не е възможно, докато я търсим да изгубим себе си, как бихме могли да разберем кое струва повече - личността или любовта?! Предполагам, че е повече от възможно да се обезличим докато сме влюбени. Но предавайки се изцяло на другия, бихме могли да му станем безинтересни. За любовта са нужни двама, които изпитват удоволствие един от друг, но уви, сега сме се превърнали в себелюбиви същества, които са твърдо решени да не правят каквито и да е компромиси със себе си, за да задържим любимия човек. Страхът да напуснем собствените си предели ни пречи да се влюбим и да опознаем повече самите себе си.
И все пак аз като една млада, вечно търсеща отговори личност си задавам въпроса: ”Какво е това любовта?” Винаги е лесно да пишеш за нея - все някоя рима, за да я направиш „вечна”. Възможно е написаните стотици оди за нея да са молитви тя да остане за по-дълго. И все пак отричаш се от себе си и от света, вярваш в нея и пак идва края. Той винаги е тежък. В някои моменти си мислиш, че се давиш. Върнали са те пак в твоята кожа, но вече не я чувстваш свой дом, не мислиш, че някога си принадлежал към този монотонен скучен свят. Усещане за самота нахлува в теб като водата в белите дробове на удавник. И пак празнота, и пак отново свикваш със самия себе си, но болката си стои независимо колко високо те е карала да летиш любовта. И от там следва, че колкото се отдалечиш от света си, толкова и ще те боли като паднеш.
Мислила съм да направя опит. Да пусна обява: „Търся любов”, за да проверя колко отговора ще получа и дали от другата страна ще искат в замяна същата обич. Дали хората предлагат своята безрезервно, без „заради”.
Тази тема няма изчерпване - перманентно кичозна, рисувана с парфюмени думи и все пак непозната. Вечният въпрос – да бъдеш или да не бъдеш (влюбен). Всеки я приема по различен начин, но сякаш е известно, че първата е изживяна като последна, а последната като първа. Смея да твърдя, че ще приема това предизвикателство, ще си позволя да се влюбя, дори и да изгубя себе си. Животът в страх не е пълноценен, а не си заслужава, заради собствено наложените ни примки да се ограничаваме от нови усещания.
© Ел All rights reserved.
Любовта е нещо много сложно. Аз съм само на 14 така че не обръщайте голямо внимание на този коментар.