Целуваш ме! Усещам топлината на тялото ти и жарките ти устни. Чувствам те толкова близо до себе си!... Но защо мълчиш, защо не изричаш и дума?!... Нима си безразличен?!...
Блясък, тайнствен блясък в очите... За какво ми намеква той?! Дали изпитваш нещо към мен?! Дали се вълнуваш, когато ме целунеш?! Защо двамата вечно сме на ръба, защо не спираме да се караме?! Нима говорим на различни езици или... или просто не сме един за друг... НЕ!!! Не искам да го повярвам! Искам да бъда до теб, да чувствам нежните ти ласки и допира на тялото ти! Искам те за себе си! Искам да си мой!
О, как желая да ме разбереш... Как искам дори за миг да изпиташ чувствата ми и да усетиш болката ми. Страхувам се! При всяко скарване се страхувам да не те загубя! С всеки изминал ден този страх нараства. Ти се отчуждаваш, блясъкът в очите ти бавно гасне... А аз не знам как да постъпя. Лутам се из лабиринта на съзнанието си и не мога да намеря изход... Вечер заспивам с мисълта за прегръдките и целувките ти, а сутрин с ...