ЕДИН    СКИТНИК   ОТ  ЗВЕЗДИТЕ

          Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб.  Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който  ми взе ума. И за  поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не си на възраст, в която, ако започна да те хваля, ще се трогнеш, това го знам.   Защото всяка твоя дума  е звън, послание, магия. Невероятна сила, радост. Размисъл. Ей, човек, ти наистина си пиеш пиенето с Господ  в оная Божествена кръчма. Ти наистина си Поет!  Ако сложа:  голям, велик, неповторим, ще ми се смееш, знам.  Затова я оставам думата сама - Поет. Лиричен, нежен, уникален, пак не са думи за теб. Може би трябва да има „най”. Не знам  дали и  това ще е достатъчно...  

Така ме излъга да те харесам, че сега  сравнявам твоята дума дъжд с моята - дъжд, копнеж с моя копнеж. Твоят дъжд ме мокри, твоят  копнеж ме разтапя, твоите неверници ме карат още по-силно да вярвам, твоят кръстопът ме разпъна  до края. Пожелай ми светъл ден! Или сияен ден! И денят светва. Омагьосани думи! Теб си искат само. Това е. При мен са други. Аз също ги искам, казвам им, че ги обичам, а те – Аа, нее, ние сме на Доктора... От звездите.  Хи-Хи. Чувам гласа ти.  Моя мост иди го сравни с твоя мост.  А ония двата ти обърнати куплета! Реквиема ти? Чувам Моцарт.                                                                                                                                           Кой толкова много теб те хареса, та изсипа такова съвършенство  в мисълта ти?   Мило момче. Виж, че въобще не е същото. Има още едно „и”-  ми шепнеш от морето. Това „и” го оставям ти да ми го напишеш... Добре, мило момиче... Ох, песъчинка ми влезе в окото...

.

                                                                                                              Стефка Галева

                                                                                                               Гр. Сандански