„Едно място, в най-далечния край на морето”
Едно малко островче в най-далечния край на морето. Островчето на надеждата и любовта. Жалко, че все по-малко хора се стремят към него. За много от тях пътят до островчето е обгърнат от непрогледна мъгла и те безпомощно се лутат. Но тия, които истински желаят да го открият, просто вярват и следват интуицията си. Тогава островчето на щастието е тяхно, но те не забравят, че около него морето е пълно със скръб и болка, и дори само леко кракът си да докоснат до спокойната повърхност на безкрайното море, те усещат здравата хватка на живота, но въпреки всичко не се пускат от нея, а просто за миг здраво стъпват на малкото островче. Но е трудно да запазиш равновесие там. То е толкова малко. Но веднъж стъпили на него хората, усетили сигурността на твърдта му, никога не ги напуска чувството на надеждата и любовта. Колкото и дълбоко да бъдат погълнати от морето, колкото и трудности да срещнат, в съзнанието им изплува онова малко, оголено, толкова просто ...