И какво, ако грешиш за себе си. За собствените си идеи и идеали. До това докъде се простират възможностите ни/ти. Можем ли да предвидим какво ще се случи след час, два, ден, седмица... И какво, ако не можем. Ако не можем да спрем да мислим за бъдещето и все пак да не можем да знаем какво ще се случи. Това дали ни обезкуражава, или пък твърде обратното. И какво, ако тишината се превърне в най-добрия ни слушател, защото не говорим, а само мислим, премисляме всички варианти, всички „ако”, които могат да се появят. Но пък винаги пропускаме последната възможност, която точно тя най-вероятно се случва. И какво, ако не помъдряваме достатъчно от грешките си, а се впускаме във все нови и нови такива. Трябва ли това да ни накара да спрем да опитваме, защото така няма да грешим. Вероятно не. Забранената ябълка винаги би ни била най-вкусна... дори и твърде утопична. И какво, ако мечтите ни не се сбъднат и не бъдем всички красиви и богати и няма мир по целия свят. Това дали ще спре да ни мотивира д ...