Живей с усмивка
2 min reading
Живей с усмивка
Когато остава още само крачка да бъдеш реален,винаги дъхът ти спира,
за да разбереш красотата, да успееш да я преодолееш, да я притеглиш спрямо цялата любов, която
си дал само, за да може едно същество да остане с теб,
в тишината, заедно, завинаги.
Когато всъщност разбереш,
че бавно и съвсем незабележимо всичко си е отишло...оставаш сам ...,
но не и самотен... да си самотен е да знаеш,
че никога повече няма да срещнещ точния човек,
който да докосне сърцето ти.
Една сутрин просто се събуждаш и всяка крачка, всеки обикновен ден,
всяка мисъл, всичко, което правиш е безмислено ...защото усешаш болката
и разочарованието. Замисляш се какъв живот живееш,
къде изобщо е края.
Колко често искаш да промениш лицето си пред...истината, пред света,
пред любовта, пред реалността, пред лошото и доброто и пред всичко онова
в което смисълът не е избягал още напълно?
Разбиваш,че колкото и пъти да склониш главаняма да направиш света по-добър.
Как изобщо ще намериш свободата?
Как любовта ще спре да ти липсва,ако не решиш да я откриеш в капките дъжд,
в детската усмивка,в приятелската подкрепа и след това
не преоткриеш реалната любов?
Всеки момент..които си успял да преживееш....
сети се хубаво..............................не искаш нищо от това да изгубиш, нали?
Искаш да го задържиш вечно.. да го чувстваш до себе си...
сигурността и тръпката еднивременно?
И всъщност искаш да кажеш на живота си "Здравей." за пореден път..,
но не за да го промениш, а за да го изживееш отново!
След като си видял несъвършенството и неговата красота,
отново искаш да ги видиш, независимо от това колко реални са те.
Въртиш се в кръг и знаеш, че само любовта може да те накара да летиш,
а не да се въртиш отново. И докато вървиш по улиците на живота си,
спираш на някой светофар, защото свети зелено и най-накрая си
разбрал колко красив и хубав е животът ти.
Когато светне червено осъзнаваш, че живота е като град
които не бива да минаваме на един дъх.
Разбираш как не трябва да минаваш безмълвен през улиците,
както правим с хората.
Разбираш, че не трябва да спираш само когато те заболи,че не е правилнo,
че никога не се наслаждаваме на слънцето без любовта и никога не
забелязваме красивото когато някои ни липсва.
Поне веднъж спри и виж,че животът е нищо без красота,
а най-голямата красота в него е усмивката!:)
Когато остава още само крачка да бъдеш реален,винаги дъхът ти спира,
за да разбереш красотата, да успееш да я преодолееш, да я притеглиш спрямо цялата любов, която
си дал само, за да може едно същество да остане с теб,
в тишината, заедно, завинаги.
Когато всъщност разбереш,
че бавно и съвсем незабележимо всичко си е отишло...оставаш сам ...,
но не и самотен... да си самотен е да знаеш,
че никога повече няма да срещнещ точния човек,
който да докосне сърцето ти.
Една сутрин просто се събуждаш и всяка крачка, всеки обикновен ден,
всяка мисъл, всичко, което правиш е безмислено ...защото усешаш болката
и разочарованието. Замисляш се какъв живот живееш,
къде изобщо е края.
Колко често искаш да промениш лицето си пред...истината, пред света,
пред любовта, пред реалността, пред лошото и доброто и пред всичко онова
в което смисълът не е избягал още напълно?
Разбиваш,че колкото и пъти да склониш главаняма да направиш света по-добър.
Как изобщо ще намериш свободата?
Как любовта ще спре да ти липсва,ако не решиш да я откриеш в капките дъжд,
в детската усмивка,в приятелската подкрепа и след това
не преоткриеш реалната любов?
Всеки момент..които си успял да преживееш....
сети се хубаво..............................не искаш нищо от това да изгубиш, нали?
Искаш да го задържиш вечно.. да го чувстваш до себе си...
сигурността и тръпката еднивременно?
И всъщност искаш да кажеш на живота си "Здравей." за пореден път..,
но не за да го промениш, а за да го изживееш отново!
След като си видял несъвършенството и неговата красота,
отново искаш да ги видиш, независимо от това колко реални са те.
Въртиш се в кръг и знаеш, че само любовта може да те накара да летиш,
а не да се въртиш отново. И докато вървиш по улиците на живота си,
спираш на някой светофар, защото свети зелено и най-накрая си
разбрал колко красив и хубав е животът ти.
Когато светне червено осъзнаваш, че живота е като град
които не бива да минаваме на един дъх.
Разбираш как не трябва да минаваш безмълвен през улиците,
както правим с хората.
Разбираш, че не трябва да спираш само когато те заболи,че не е правилнo,
че никога не се наслаждаваме на слънцето без любовта и никога не
забелязваме красивото когато някои ни липсва.
Поне веднъж спри и виж,че животът е нищо без красота,
а най-голямата красота в него е усмивката!:)
© Ема Кирилова All rights reserved.
