Заличаване
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щастие. Трием историята, без нея се живее по-лесно. Настоящето е под изтритото – досущ както ключовете от апартаментите бяха навремето под изтривалките. Но тогава никой не крадеше. Защото парите не бяха на първо място. Изтриваме бъдещето, за да видим под него себе си: воден знак на банкнота, размит и нереален, но богат и плътен. Чегъртаме със стотинки, за да изкопаем стотици хиляди, дори милиони левове – стотинките са стръв за големите пари; малките хора са примамка за големите изчадия.
По лавките никой не купува вестници. Само лотарийни билети и от време на време – дъвки. Даже порносписанията не вървят.
Търкат млади и стари. Едни заличават себе си, други – себеподобните, трети – конкурентите. Всеки търси личен повод, смисъл, вътрешно оправдание и вдъхновение в тази емпирична, трескава дейност.
А ако се видим в пари – хвърляме ги от балкона. На мошеници, които успяват да ни измамят. Доверяваме се на политиците, защо да не вярваме на други лъжци? Трудно е да ги разпознаеш.
И още по-трудно – да намериш себе си в тази какофония. Да надникнеш в личността си и да потърсиш опора и утеха в стойностите, чрез които си растял. Та това е тъпо! Некомерсиално. И напълно безсмислено в крайна сметка.
Никой не вярва в успеха чрез труд. Та нима имаме образци? Всеки новобогаташ е спечелил с измами, приватизация, лъжи, политика, съдопроизводство, рушвети и обикновени кражби. И първата му работа е да си купи яхта, цайси, млада силиконка, ланец, потник и джип, от ония, които приличат на цепелини. Да уволни хората и да назначи роднини и послушковци. Да превежда по някой лев на полицията, за да се чувства информиран и силен. Да не върши нищо и да го показва щедро и надменно. Това не е ли късмет? Не е лотария? Човекът просто е търкал добре. Може и нара в затвора да е търкал, но поне се е научил как да го прави. Затова е успял.
И ние следваме този успех. Търкаме, трием, заличаваме. Докога?
© Владимир Георгиев All rights reserved.
