Apr 4, 2006, 12:41 AM

Животът или Смъртта - понякога въпрос на избор, понякога - не 

  Essays
3765 0 12
4 мин reading

27 януари 2005г, 7 часа сутринта, началото на един обикновен зимен ден, пътят е страшно заледен, сякаш се движиш по стъкло, фаровете на колите едва пробиват гъстата мъгла. Едно момиче пътува от Асеновград към Пловдив, за да отиде на училище. Тя изобщо не подозира, че това ще бъде нейното последно пътуване, нейната последна сутрин. Тя става поредната невинна жертва в нелепа автомобилна катастрофа.

Това осемнадесетгодишно момиче намира смъртта си няколко месеца преди абитуриентския си бал. Можете ли да ми кажете колко струва животът на това дете? Не, нали?! Той е безценен! А чия е вината?  На шофьорите или на лошите климатични условия? Или просто така е било писано, поредната прищявка на Съдбата!

Смъртта на Теодора остави следа не само у тези, които я познаваха, но и у тези, които случайно я бяха срещали по коридорите на гимназията, в която учеше. Тази трагедия се отрази и на мен, преобърна нещо в мен, промени възгледите ми относно живота и ме накара да се замисля какво всъщност представлява той. Породи множество въпроси. Питам се защо случи се така – някой размени Живота с Вечността? Защо трябваше да си отиде едно красиво и жизнерадостно дете? Защо сега, когато целият живот я очакваше? Толкова въпроси без отговори...

Тази случка, една от хилядите, които стават ежедневно по света, промени част от мен завинаги. Накара ме да се замисля за това как всичко може да се преобърне само за миг, за това как не забелязваме обикновените неща около нас. Приемаме всичко и всеки за даденост, мислим си, че винаги ще са до нас. Но не е така. Нищо и никой не е вечен. По някакъв необясним начин всичко може да изчезне само за секунда без да остави следа.

Смъртта винаги идва, когато най-малко я очакваме. И как бихме могли да се подготвим за нея? Никой не желае да загуби някой, когото обича. И все пак ако това стане, целият ни свят се сгромолясва, разбиват се мечтите ни, умират надеждите. Започваме да си мислим неща от рода на: ,,Днес казах ли ти колко те обичам?”, ,,Целунах ли те за довиждане?”, ,,Не биваше да се караме!”... Започваме да се обвиняваме, да плачем и да страдаме, но това не ще върне загубения човек.

Неочакваната смърт поражда неописуема болка у близките на загиналите. Боли, когато загубиш родителите си, боли, когато загубиш любимия човек, но колко е тежко само, когато загубиш детенцето си! За един родител най-голямото нещастие, което може да го сполети, е да надживее детето си. А все по-често деца загиват при автомобилни катастрофи, при лекарска грешка, от неизлечими болести. Но има и такива, които доброволно избират Смъртта пред Живота. Нима техните близки не биха дали всичко, само и само да откраднат още един час живот и да бъдат с тях, да им покажат обичта си?

Някои биха казали, че Животът изпречва на пътя им непосилни за тях препядствия, че не виждат смисъл да живеят повече, че нямат причина да живеят. Но те не са прави. Винаги има причина и тя е пред очите ни, ние просто не можем да я видим. Има толкова неща, наглед малки и незначителни, които могат да ни направят щастливи – една усмивка, един залез, един истински приятел, едно дете, една песен... Само трябва да си избереш едно и да живееш. Просто живей! Напук на останалите! Посрещни реалността, не се страхувай от нея! Или може би си толкова отчаян, че желаеш да престанеш да чувстваш, да заличиш болката, да изчезнеш завинаги, да отидеш на някое по-добро място? Тогава го направи, погуби себе си! Но не се сърди, ако никога повече не се събудиш, а след смъртта ти не те очаква едно прекрасно райско кътче без грижи и проблеми. Земята може да е едно отвратително място, изпълнено с жестокост и подлост, но поне съществува! Дай шанс на някого да опознае душата ти, да излекува сърцето ти и да сътворите ваш собствен свят.

Но ако все пак решиш да посегнеш на живота си, не бъди чак такъв егоист, а помисли и за чувствата на хората, които са около теб. Заслужават ли те такова отношение? Радвай се на живота, докато можеш, обграждай близките си с любов и внимание, защото Смъртта може да те споходи неочаквано, може да те споходи, когато си най- щастлив.

Въпреки всичко изборът си е лично твой, твое право е да избереш дали да живееш или умреш. Само помни едно: връщане назад няма!

© ПЕТЯ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотно и жалко за момичето...
  • Петя великолепно есе! Напомни ми за Джордж Гарлин.
    "Животът не се мери с броя вдишвания,
    а с моментите, които спират дъха ни!"
    И нека не забравяме наистина, да казваме обичамте на любимите ни хора, да се радваме на живота и да живеем пълноценно.
    Поздравления и бъди щастлива
  • Не винаги успявам да намеря подходящи думи да изразя какво чувствам, но изглежда в този текст съм успяла Радвам се,че ви харесва
  • И от мене!
  • есето ти е прекрасно продължавай в същия дух!От мене /6/
  • Есето ти е страхотно. /6/
  • Правилно си го написал, понякога случки като тази преобръщат всичко... Поздравявам те за заключението, извода, който си направил. Така е.
  • "Смъртта винаги идва, когато..... Започваме да си мислим неща от рода на: ,,Днес казах ли ти колко те обичам?”, ,,Целунах ли те за довиждане?”, ,,Не биваше да се караме!”... Започваме да се обвиняваме, да плачем и да страдаме, но това не ще върне загубения човек." Напълно съм съгласна, че така няма да жърнем човека, който сме изгубили, но поне малко ще ни улекне. Затова трябва да се замисляме за тези въпроси по-рано, а не когато наистина е твърде късно. Много ми хареса, браво-от мен 6
  • Благодаря ви за топлите думи
  • направо настръхнах като го прочетох...
  • "Има толкова неща, наглед малки и незначителни, които могат да ни направят щастливи – една усмивка, един залез, един истински приятел, едно дете, една песен... Само трябва да си избереш едно и да живееш. Просто живей!" Благодаря ти!! Браво!!!
  • Да.. ,вечния Хамлетовски въпрос-Да бъдеш или не.
Random works
: ??:??