Понякога сме толкова безизразни и дори безобразно безлични в живота, който ни преследва по начин съвсем определен. Едни от нас го наричат съдба, други орисия, трети – просто поредица от събития. А той си е една съвсем подредена случайност, която е ярка, цветна и различна за всеки от нас относителност. Често пропускаме да бъдем съучастници в неговото препускане, а той ни напомня натрапчиво за присъствието си и ни кара да се замисляме понякога. Наранява ни, погалва ни или просто ни гледа очите на непораснало дете и това в една епична безкрайност се повтаря до полуда.
Думите ще прелитат като птиците на юг или ще остават да зимуват в нашето душевно отражение. Те ще ни разкриват мисли и чувства. Понякога ще ни натъжават, друг път ще ни радват, но пак и пак ще отлитат някъде. Ще остават само тези, които преживеем, които запалят пожари или угасят огнища. Те ще са нашата същностна житейска история, която няма да съберем в избелели фотографии, а в разнолики спомени. Някак така сме устроени да г ...