Live, until there's nothing left of you...
Всеки ден отваряш очи. Всеки ден откриваш света. Отново. Всеки ден намираш смисъл и всеки ден го губиш. Всеки ден умираш.
Всичко започва, за да свърши и свършва, за да започне отново. Ти знаеш, че краят ще дойде, но продължаваш да живееш, да търсиш, да искаш. Всеки ден. Топлите очи, в които се раждаш всяка сутрин, сините мечти, в които заключваш най-горещите си желания, ръката, която те хваща преди да паднеш, преди да се загубиш, онези прекрасни залези и отчаяни изгреви, усмивката, която сгрява най-студените кътчета на душата ти, щастливите сълзи на едно непознато сърце във вечния стремеж да бъдеш, да бъдеш себе си, да бъдеш смисъла, да бъдеш живота.
Защото ако някой ти отнеме смисъла и ти подхвърли онази жалка останала част от теб, Ти ще го молиш за смърт, за онзи край, от който тайно се страхуваше през всичките тези години и който сега желаеш толкова отчаяно. Тогава тишината ще бъде твоят най-голям приятел, защото ще ти позволява да чуваш по ...