Не бягай, просто остани

Не бягай, просто остани...

Под изморените от пестициди листа, скитай из улиците пълни с омраза и търси правдата. Защото всички се отказаха от това начинание. Трудностите винаги са били пречка, но и най-бленуваните успехи стават по-сладки след един куп от омраза и провали. Онзи, който не се проваля, никога не е опитал, а този който се води по стадото, никога не изпъква.

Не се залъгвай, че трудното идва, когато се качиш на поредния самолет към поредната бригада. То е в най-висшата си форма, когато не го направиш. Когато преминеш най-трудната граница, а именно инстинкта за самосъхранение. Не би ни отивало да се наречем хора... НЕ БИ НИ ОТИВАЛО ДА СЕ НАРЕЧЕМ БЪЛГАРИ, ако не можем да прескочим страха от ниска заплата и лошо отношение. Предците ни са прескачали труповете на семействата си, с насълзен, но устремен напред поглед. Земята, която газим и погазваме най-много, когато не стъпваме отгоре ѝ, е пропита с кръвта на тези смели мъже и жени. Кои сме ние да им отнемаме правото да почиват в българска пръст?

А кои са онези нисши създания, пратени ни кой знае за какъв грях, които не почитат ценностите на една мечтана и свободна България. Костюмираните дами и господа ни гонят. И ние им позволяваме. Даваме им зелена светлина, когато оставяме една опустяла България зад нас, „в търсенето на по-добър живот“. Добрият живот не се търси, а се създава. Със всяко едно продължение на рода, със всяка една високо вдигната глава, която не продава мнението и душата си за петдесет лева и едно кебапче с хлебче.

Един уверен, неутъпкан и задружен народ не би направил списък с перфектните овце-гласоподаватели. Трудно ли е за осъзнаване от средностатистическия българин? Колко още статистики, в които „постигаме“ поредния анти-рекорд са нужни, че да осъзнаем, че нещо не е както трябва? Колко още подигравки сме готови да понесем със сведена пред минималната заплата глава, преди да осъзнаем, че едно Отечество се движи не от малцинствата, не от политиците и не от многоуважавания Европейски съюз, а от народа?

Никога не е късно за промяна. Стига тя да не бъде чакана от някъде си другаде. Чувството за дълг не бива да избледнява и не сме ние тези, които ще го пренебрегнат в името на „мулти-култи“ ценности.

Промяната идва, когато останеш в България.

Промяната идва, когато гласуваш.

Не бягай, просто остани!