Всяка сутрин Слънцето сменя Луната на небосвода
и заема мястото ѝ като пазач на безкрайността.
С изгряването на първите му лъчи, изчезва и
последният спомен от дългата и студена нощ,
носейки със себе си надежда за нещо по-добро.
Ако вперим поглед към непрогледния мрак, ще ни се стори,
че там няма нищо друго, освен пустота и тъмнина.
Но ако се вгледаме по-добре. Ако направим само един
опит да се вгледаме по-хубаво, ще разберем, че не е така.
Има нещо. Нещо, което винаги е било там, на едно и
също място и просто е чакало да бъде забелязано,
само че сме оставали слепи за него... за пореден път. ...