Обичам те
„Обичам те”
Толкова много те обичам, че животът ми губи смисъл, когато те няма .Ти преобърна всичко около мен. Даваше ми сили да продължа напред, до деня, в който всичко рухна.
До деня, в който видях за последно твоите очи, твоята усмивка, до деня, в който за последно докоснах твоето лице, твоите ръце! Деня, в който каза своето "сбогом!" Обърна се и тръгна бавно. Стоях и гледах как малко по малко изчезваш от погледа ми и знаех, че не мога нищо да направя. Стоях скована и замръзнала със сълзи в очите, с пронизваща ледено студена болка в сърцето, стоях и мълчах. Исках да изкрещя „Спри!”, но нещо ме спираше и гледах как си отиваш.
„Обичам те” прошепвам след теб, но това не те връща. Сълзите ми капят една след друга, всяка една от тях е за теб.
Тръгвам с бавни стъпки, мислейки за теб. От небето се спускат едри капки дъжд, а от лицето ми едри сълзи. Не мога да повярвам, че те няма вече, че си отиде. Иска ми се да изкрещя, иска ми се да тръгна след теб.
Защо си тръгна, защо избра да си далеч от мен, защо така ме нараняваш, защо ми го причиняваш?
Седя свита в ъгъла, а около мене мрак и тъмнина, няма я вече светлината, която ти ми даряваше всеки ден, всичко в мен умря. Умря моето сърце, умря моята душа, умря моята надежда.
Хората казват „Ако обичаш силно някого, пусни го на свобода, ако се върне при теб ще бъде завинаги твое, ако ли не - никога не е било!”. Пуснах те и ти си отиде, но така и не се върна, никога не си бил мой, никога не си бил с мен наистина.
Поглеждам към небето и се моля това да е един лош кошмар, да се обърна и да те видя до себе си, но се оказва, че това е реалността, това е животът който живеем. Живот на болка и радост, на сълзи и усмивки, на любов и омраза. Живот, който живеем заради всички тези чувства и желания!
© Мариана Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
YHWH (Астарот Благотворящий) Хайде напиши едно, че да те видим, какъв си философ. На мен лично ми хареса, красиво е.. 6 от мен, подължавай в същия дух.
-
това определено не е есе, поне според мен
Поздрави -
Ниво трети клас, първи срок. Наистина не завиждам на този, комуто е посветено. Хахахахахах....едни и същи клишета, едни и същи конструкции, трафарети, сърцераздирателни лозунги. Пфу
Пардон, предвид изпуснатите от мен снощи 7 пунктуационни грешки, които забелязах току що, съм принуден да редактирам коментара си. Нивото излиза извън всякакви рамки на човешка грамотност. Всичко трябва да се зачеркне и изгори...Хаххахахахахахахах -
писмо е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
