Текстът е от книгата за св. Силуан Атонски, написана от архим. Сафроний Сахаров:
"Главното, което целият живот на стареца доказва, е, че любовта съм враговете е насъщно необходима, за да узнаем Божиите тайни. Той беше категоричен, че който няма любов към враговете, не е познал Бога. Нищо не можеше да го заблуди. Където имаше омраза към враговете, там той виждаше лицето на мрачната бездна, независима зад каква "Богу служба" (Иоан 16:2) * или зад какъв пророчески патос се криеше тя.
Когато такъв човек (св. Силуан Атонски - бел. моя) - неизкушен от лукавстовто на интелектуалната култура, който действително през целия си живот е проливал кръвта на сърцето си в молитва за враговете и за целия свят, - каже и докаже нещо, то има изключителна сила и значение." (стр. 299)
Не случайно в този текст сеа говори и за "узнаване на Божиите тайни" - има се предвид главно екстремен метафизичен аспект на не-омраза - любов към враговете. Но след като става дума за метафизичност, значи ли това, че тази не- ...