Поне ми кажи причината..искам да знам за какво са сълзите ми, искам да знам защо е болката ми, искам да знам от какво да се пазя вече.Нима това, че си "такъв" ще ми помогне да те разбера?Съмнява ме , че и ти сам можеш да се разбереш.
Но ти не беше "такъв", когато ме целуна за първи път. Да, помня онази първа, вълшебна и толкова нежна целувка.Устните ти бяха сякаш от захарен памук - толкова меки и сладки. Това не може да са същите устни, който казаха "край" и които с тази малка думичка направиха дупка в сърцето ми, от където се изляха толкова сълзи и болка.
Все още виждам искрицата в очите ти, не я крий..макар преди да беше огън - огън от страст, любов и желание да сме двамата..само ние двамата в целия свят. Искам да знам причината, която угаси всичко това в очите ти.Тези очи, които всеки път ме пленяват все повече и повече.
Не крий ръцете си в джобовете. Остави ги да се подчинят на желанието за прегръдка и нека тя да продължи вечно. Устните да не престават да мълвят любовни клетви, но нека този път да са искрени. Май не разбираш как само за една твоя целувка съм готова да забравя и простя всичко - всяка сълза, всяко премълчаване, всеки миг самота, който си ми дал. Но явно не можеш да ми я дадеш и да е искренна, защото аз не искам съжаление, не искам да се чувстваш длъжен заради миналото да правиш неща, които просто не искаш. Искам ти да го желаеш, това от ляво да те подтиква да ме обичаш, а не сълзите ми или въпросите ми "защо?", на които за по лесно просто не отговаряш...а да..забравих.."няма нищо там от ляво"...
© Галина Дойкова All rights reserved.