Прозрения от дъното на живота
Свързвах дълго време смъртта с ужасния образ на съсухрена старица, грабнала коса и готова да сече. Но ти ми показа, че не е точно така. Смъртта е равна на раздяла с близките. И тъга, която се настанява трайно в дните им. Това стана и с мен...
Смъртта е неразбрана и неясна. Всичко казано и доказано за нея е невярно. До доказване на противното... Всичко написано и нарисувано за нея е вярно. Отново до доказване на противното...
Прикован за болнично легло... Ти чакаш. Но изцеление няма. И ти го знаеш. Не че някой ти го казва. То се чете в очите на тези, които те обичат. То се чете в погледите на лекарите и сестрите около теб - хладно любезни и служебно хладнокръвни. Бройка си... Една от бройките живи трупове разхвърляни по леглата в реанимация. Българската или канадската... Едно и също. Ужасът е еднакъв на всички езици. Реанимацията е чистилището преди рая. Последната стъпка до финалната права. Без да го осъзнаваш.
Болката те задушава. Затова сега не е време за философски разсъждения. Тя ти нанася остри удари с чук. Удря. Пак. Отново. И тази жажда. За вода. Но в реанимация са прекалено заети, за да ти дадат. Просто бройка. Ти си бройка, Ти си получовек. Но все още жив. Който мисли и осъзнава. Дух в разпадащо се тяло...
И към твоето страдание се прибавя това на близките същества. Те страдат ужасно. Не могат да възприемат случващото се с теб. Това е сюрреалистична картина за всеки здрав. Здравите живеят в друг свят. И ти беше там. Там, където клюките и сплетните са много по-важни. А истината за здравето и смисъла на живота - изтъркан поетичен стих...
Постепенно очакването за смъртта носи облекчение. Общо. Не само ти я чакаш, но и семейството ти. Като обезболяващо лекарство. Спасение от нетърпимите мъки. От денонощния ад. Това е адът - мъчението на болния и осъзнатото страдание на живия. В клопка си. В капан си с всички, които те обичат.
Докато дойде смъртта. Да затвори твоя цикъл. Наречен живот. С болка. Както раждането го започна - отново с болка. Майчина. Кръговрат от мисли, чувства и любов. Човешки кръговрат на енергия. Безсмъртността се носи в гените. В децата. И така от поколения...
© dreamsinrhymes All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря за вниманието! Поздрав!
-
Мост, през който всички ще минем рано или късно. Преживях споделеното - светът ни посреща и изпраща в самота и болка, но остава винаги нещо след нас. Аз вярвам в безсмъртието на душата. Дълбоко и истинно послание!
-
Да, много точно написано!
-
Да, изстрадани... Благодаря за подкрепата! Поздрав!
-
Прекрасни до болка (а може би изстрадани) разсъждения...
-
Много благодаря за вниманието!
-
"И ти беше там. Там, където клюките и сплетните са много по-важни. А истината за здравето и смисъла на живота - изтъркан поетичен стих..."
По-често хората живеят като безсмъртни...
Хареса ми есето ти. -
Да...здравите живеят в друг свят, където забравят кое е важното в живота и мислят, че са недостижими. Докато той не ги чукне яко и ако имат късмет да излязат от реанимацията живи стават различни, наслаждават се на всеки ден, виждат по-далеч от носа си... Който е прескочил трапа гледа на живота по друг начин.. Докато забравят и пак затърчат като хамстери в кръг.А за това което остава след нас... да, гените в децата ни, но по -важно е - нашия мироглед и ценностна система, която сме им дали.
