dreamsinrhymes
22 results
Нощта се врича в обич на деня,
а слънцето отказва да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката ...
  309 
Белият приказен град
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...
  279 
На татко
Къде е ключът от старата къща?
Там асмата разпери летни коси,
там сенки прохладни от полет се връщат.
Там Рила оплита в Пирин поли... ...
  558 
Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи... ...
  249 
Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят от дъжд...
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси... ...
  340 
– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...
  421 
Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...
  329 
Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...
  292 
На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
  643 
Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...
  299 
Свързвах дълго време смъртта с ужасния образ на съсухрена старица, грабнала коса и готова да сече. Но ти ми показа, че не е точно така. Смъртта е равна на раздяла с близките. И тъга, която се настанява трайно в дните им. Това стана и с мен...
Смъртта е неразбрана и неясна. Всичко казано и доказано з ...
  1135 
Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
  309 
Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...
  261 
Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...
  606 
Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни! ...
  276 
На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...
  349 
Слепотата е дар
Хорхе Борхес
Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш, ...
  497 
Там нейде в кръчмата от младостта
приспахме страстите любовни.
И с медицински диагноза "без
допамин"* класирахме се "годни".
А после се застягахме за път – ...
  305 
Свещта догаря леко. Сякаш е живот.
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката, ...
  314 
Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват, ...
  385 
В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...
  380 
Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце... Окичен в дървена рамка ...
  639 
Random works
: ??:??