Рецепта за две години любов

Хората сме особен вид същества. Все говорим и се оплакваме, че не ни достига обич, внимание, признание и когато птичето не щеш ли кацне на нашето рамо, ние правим всичко възможно да го прокудим, изгоним, та дори и да го нараним.

Ще обясня. Току що поникналата любов е прекрасна, почти приказна. Двамата влюбени изпитват вълнение само при мисълта един за друг. Денят им е изпълнен с приключения, мечти и трепети в очакване на близостта им. Отношенията им граничат с идеалното – шептят си мили думи, докосват нежно ръцете си, поддържат постоянен зрителен контакт, дори се просълзяват от умиление един към друг и разбира се, любят се с неземна страст. Колко продължава това състояние? Трудно е да се отговори еднозначно. Някои твърдят, че е не повече от две години, оптимистите залагат на три.

Две години – колко много и колко малко са! За да постигнем върховното щастие наречено „любов“ за цели две години май трябва доста да се потрудим и най-вече да направим всичко възможно да забавим развитието на т.нар. „собственическо чувство“. За съжаление това се оказва най-трудното изпитание пред любовта.

С течение на времето двамата влюбени си стават толкова близки, че вълнението и страстта преминават неусетно в нещо като уважение и привързаност. Започват да си споделят ежедневните проблеми в работата, болките и страховете… Колко хубаво, нали?! Намерили веднъж сродната си душичка си мислят, че ще могат да разчитат на нея цял живот. Съвсем непреднамерено и с въодушевление разказват за предишните си връзки и любови до най-малки подробности, но в същото време изпитват дива ревност, когато получат подобна информация. Започват да изискват. Да изискват много и всичко! Къде си? С кого? Защо не се обади? Ще дойдеш ли довечера? Не ми говори за работа! Защо не ме целуна за лека нощ, преди го правеше? Пак ли ще се виждаш с приятели? И още, и още… Въпроси, съмнения, ревност, тревоги, нерви и сълзи. Наричам го „обсебване“, поради развито собственическо поведение. В много от случаите е едностранно и поради тази причина се появяват лъжите, криенето и кръшкането.

В миг разбираме, че любовта не е това, което беше или изобщо било ли е някога любов?!

Ние, търсещите обич човечета искаме всичко! Само любов е крайно недостатъчно! Искаме като една ламя да погълнем с широко отворена уста целия човек! Дори ще бъдем доволни ако го няма, защото и никой друг няма да го има - егоистично по канибалски.

Двете години любов всъщност съдържат странна смесица от:

-    истинска страст, която трае само в първите месеци;

-   задоволително количество внимание, което с времето се проявява все по-рядко, преминавайки в нещо като задължителното обаждане в точен час по обяд;

-    известна доза уважение, изградено предимно през втората година;

-    значителен брой безсънни нощи и нерви от глождещо съмнение, прерастващо в силно недоверие;

-    параноична ревност от всичко и всеки, дори и от вестника за четене;

-    превес на караниците, които вече не могат да се компенсират със секс.

Мислейки в посока как да се подобрят нещата се роди и рецептата за Две години любов:

24 месеца луда страст; 24 месеца непрестанно внимание; 24 месеца респект и уважение; 24 месеца сляпо доверие; 24 месеца изслушване и разбиране; 24 месеца взаимно забавление; 24 месеца пълна свобода.

Дали пък да не пробваме, а?! Току виж се оказало, че тези които спазват стриктно рецептата цели 24 месеца ще успеят да съхранят любовта завинаги, развенчавайки мита, че тя е малотраен продукт с твърде кратък срок на годност.